Знамената светини - най-яркият символ на Деня на храбростта

06.05.2021

Участието на знамената светини в празника на 6 май е най-яркият израз за значението на този празник като Ден на храбростта. Това каза Мариета Станева, която е директор на дирекция „Експозиционни и образователни дейности“ в Националния военноисторически музей.

Всяко едно от тези знамена има своята история, под неговите дипли са изковани не една и две победи, именно заради това те се наричат знамена светини, подчерта тя.

Знамената светини, които ще участват в ритуала по освещаване на 6 май 2021 г., се съхраняват в Националния военно исторически музей. Самарското знаме е едно от тях. То е връчено на българското опълчение на тържествена церемония в Плоещ на 18 май 1877 година.

„Бойното си кръщене получава в боя при Стара Загора, където под него се сменят петима знаменосци. Сам командирът на дружината подполковник Калитин пада убит, но знамето е спасено от плен. За драматизма на този бой свидетелствува едно писмо на офицерите от Трета опълченска дружина до Пьотър Алабин – съветник в Самарската градска дума: „Почитаеми господине, ние се оказахме достойни да се сражаваме под великата закрила на Иверската Света Богородица. На 19 юли при Стара Загора ние встъпихме в бой с противник шесторно по-силен от нас. От 497 войнишки чинове, сега наброяваме едва 206, от 14-те офицера на дружината невредими от боя излязоха само петима“, цитира писмото тя.

Мариета Станева разказа, че по повод третата годишнина от боя при Стара Загора, Самарското знаме е наградено с Първа степен на Ордена за храброст. Знакът на отличието е вграден в сребърната пика с изящни орнаменти във византийски стил, изработена по проект на граф Рошфор.

Сред другите знамена, които ще се видят на тазгодишния 6 май, е знамето на Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, формиран през 1889г. в Казанлък. С това знаме полкът участва в обсадата на Одринската крепост по време на Първата балканска война /1912-1913 г./. Той е дислоцииран на източния сектор, където всъщност е решен да бъде пробивът, на него е възложена отговорната задача да атакува форта Айваз-Баба. Той е смятан за ключов за превземането на крепостта.

„Когато започва щурмът, убийствен пушечен и картечен огън посреща шипченци и те са принудени да залегнат пред телените мрежи. Огънят става все по-ожесточен, редиците оредяват, преминава зловеща тръпка на колебание. В този критичен момент командирът на полка полковник Иван Пашинов заповядва да се развее знамето и начело на знаменната рота сам се хвърля напред. Шипченци като виждат развята над главите им бойната светиня с мощно: „Ура“ започват с брадви, ножове, лопатки да секат бодливата тел, а окървавени ръце да изтръгват коловете. Така е превзета, смятаната за непревземаема Одринска крепост“, разказа тя.

С празника, Мариета Станева поиска да напомни и думите на легендарния военноначалник полк. Борис Дрангов. „Знамето трябва да се пази, докато има буйна глава на раменете ни, докато кипи българска кръв в жилите ни, докато тупкат юнашки сърца в гърдите ни и има поне една ръка, която да държи сабя“.